Първо, нахапаха ме комари. Започвам с досадната част, за да не ми разваля идиличната картинка по-нататък. В "Черния обелск" героят живееше в квартира с изглед към гробищния парк. А парите толкова бързо се обезценяваха, че книжните пари се мерят в килограми и се носят в куфарче. Изобщо в другите култури хората имат много по-здраво отношение към смъртта от нас. Вчера отидох с моя съпруг на гробищата за опелото на непозната жена. Бях инструктирана да се разходя по време на службата, прекръстих се казах Бог да прости за баба Петка и тръгнах по алеите. Не знаех къде отивам и какво се надявам да видя. Гробищата, на които съм ходила досега имат еднотипни паметници с имена и дати на раждане и смърт, разликите са само във вида на камъка, бордюра на гроба и цветата, насадени на него. Не и гробището в Пазарджик. Първо, то е космополитно - има български, турски, арменски, еврейски гробища - така наричат отделните части. Второ повечето надгробни плочи са точно като тези, които вече описа